Сънната апнея - болестта на нашето съвремие

 

Сънната апнея представлява многократно повтарящи се спирания на дишането по време на сън. Сънната апнея е хронична болест. Подобно на артериалната хипертония и захарния диабет тя е болест, която се развива с години, често протича със симптоми, които болният не усеща, не осъзнава или за които не знае.Последствията  са ниско ниво на кислорода в кръвтта и нарушено качество на съня. При дългогодишно боледуване тези отклонения повишават риска от сърдечно-съдови заболявания и инциденти (инфаркт и инсулт), метаболитни нарушения (захарен диабет, висок холестерол, висока пикочна киселина, затлъстяване) и централно-мозъчни нарушения (висока дневна сънливост, проблеми с паметта и концентрацията, раздразнителност, депресия).

Сънната апнея засяга над 10% от възрастното население. От нея страдат най-често мъже (един на всеки 10), но не е рядкост заболяването да се прояви и при жени, особено в напреднала възраст. При пациенти страдащи от хипертония, сърдечна аритмия и захарен диабет заболеваемостта от сънна апнея достига до 50%.

Видове сънна апнея

Различават се най-общо два вида сънна апнея – обструктивна и централна. Разликата между тях е в механизма, по който се случват характерните за болестта спирания на дишането по време на сън или т.нар. „апнеи” (в превод от лат. „липса на дишане”).

При обструктивната сънна апнея болният спира да диша, докато спи, защото мускулите в областта на гърлото се отпускат и колабират, при което горните дихателни пътища се запушват и притокът на въздух от устата и носа към белия дроб спира. Спадането на кислорода в кръвтта вследствие на това задушаване възбужда мозъка и предизвиква едно кратко събуждане (микросъбуждане), което спящият не си спомня и дори не осъзнава, че се е случило. Микросъбуждането служи на организма да изпрати импулс до колабиралите мускули, да се повиши тонусът им и да се отпушат горните дихателни пътища. Така дишането се възстановява и болният продишва. В допълнение на това може да се наблюдава шумно хъркане, което в един момент затихва и спира за известно време (секунди до минута), след което последва едно шумно прохъркване и възстановяване на дишането за известно време, а след него – ново спиране на дишането.

Централната сънна апнея е по-рядко срещана от обструктивната. При нея механизмът на апнеите е друг. Болният спира да диша, защото центърът на дишането в мозъка му блокира за известно време, а това води до блокиране на дихателната мускулатура (мускулите на гръдния кош и диафрагмата). Когато дихателната мускулатура не се движи, тогава и белият дроб не се обдишва и движението на въздуха в дихателните пътища спира. Този вид апнея се среща по-рядко и се дължи най-често на придружаващи сърдечни заболявания (предсърдно мъждене, сърдечна недостатъчност и т.н.), неврологични и бъбречни болести.

Какви са рисковите фактори при сънната апнея?

Факторите, които значително увеличават риска от обструктивна сънна апнея са наднорменото тегло, дължината на шията, наличието на стеснен дихателен път, напредналата възраст, пола (мъжете са по-предразположени към заболяването), пушенето и употребата на алкохол, както и фамилната обремененост.

Рисковите фактори при централната сънна апнея са: напредналата възраст, пола, наличието на сърдечни нарушения, употребата на болкоуспокояващи с наркотични вещества и прекаран инсулт.

Апнея-хипопнея индекс

Здравите хора също спират да дишат, докато спят. Когато тези паузи не са над определени нормални граници, те не се приемат за болест. Показателят „Колко пъти спира да диша на час от съня си човек” се нарича „апнея/хипопнея индекс”. Според броя паузи на час се определя дали пациентът има апнея или не, какъв вид е тя (обструктивна или централна), колко е тежка (лека, средно-тежка или тежка), и съответно – какво лечение трябва да се приложи. Апнея/хипопнея индексът се изчислява чрез изследвания на дишането по време на сън. Стандартният начин да се направи това е чрез полисомнография в лабораторни условия. При това изследване пациентът спи една нощ в лаборатория за изследване на съня, където със специална апаратура и под наблюдение от лекар или сестра се записват различните параметри на неговия сън (мозъчна дейност, сърдечна дейност, дишане и т.н.). При хора с висок риск за сънна апнея и по преценка на лекаря, подобно, но по-просто изследване на дишането, може да се направи и в амбулаторни условия, т.е. в дома на болния, с т.нар. респираторна полиграфия.

Какви са усложненията при обструктивната сънна апнея? 
Както при всяко друго сериозно медицинско състояние, ОСА носи със себе си и редица усложнения и проблеми като:

 -Умора през деня
Многобройните нощни събуждания причинени от пристъпи на апнея пречат на нормалния възстановителен сън. Това от своя стана води до усещане за „неотпочиналост“ и умора през деня, силна сънливост и промяна в настроенията (раздразнителност).

 - Трудна концентрация
Вследствие на непълноценен възстановителен сън през нощта, хората страдащи от обструктивна сънна апнея страдат от затруднена концентрация през работния ден. При професии, свързани с управление на превозни средства и изискващи високо ниво на концентрация, страничните ефекти на ОСА биха оказали пряко негативно влияние върху човешката реакция при злополуки.

 - Раздразнителност и смяна на настроенията
Раздразнителността и смяната на настроенията са често срещани странични ефекти на сънната апнея вследствие на нездравословен сън и невъзможност на организма напълно да отпочине по време на възстановителния нощен сън.

 - Сърдечно-съдови усложнения и високо кръвно налягане
Внезапните понижения на нивата на кислород в кръвта, причинени от апнеични събития, повишават кръвното налягане и цялостно натоварване на сърдечно-съдовата система. 
- Повишен риск от високо кръвно налягане (хипертония)
Обструктивна сънна апнея би могла да повиши риска от повтоен инфаркт, инсулт и сърдечна аритмия. При наличие на сърдечно заболяване, ниските нива на кислород в кръвта могат да доведат до опасно ниски граници или да причинят аритмия.

 - Усложнения за пациенти с Диабет тип 2
Апнеята повишава риска от развитие на инсулинова резистентност, както и на диабет тип 2.

 - Усложняване на метаболитния синдром 
Метаболитния синдром, наричан още „синдром-x” и „синдром на Рийвън“, е съвкупност от рискови фактори, като високо артериално налягане, завишени нива на кръвна захар, холестерол и затлъстяване в обиколката на талията. Синдромът е свръзан и със завишен риск от сърдечно-съдови заболявания, пряко зависими от наличието на апнея.

 
Усложнения с лекарства и операции
Наличието на ОСА е фактор, оказващ влияние върху приема на определени лекарства и вкарването под обща упойка. Хората с ОСА са със завишен риск от усложнения след операция, поради затруднено дишане под упойка или когато лежат по гръб по време на възстановяването. ВАЖНО: Преди запланувана операция, осведомете Вашия лекар, че страдате от сънна апнея, както и за настоящото ви лечение!
 - Проблеми с черния дроб
При изследвания на чернодробната функция, страдащите от ОСА са по-склонни да получат абнормални резултати. 

-Лишаване на партньора от здравословен сън

Силното хъркане при сънна апнея често пречи на партньорите на хора с ОСА. Често се случва партньорите да се преместват да спят в друга стая или в колкото се може по-далечно помещение от хъркащия мъж. 

Какво представлява позиционната обструктивна сънна апнея (ПОСА)?

 

При ОСА спирането на дишането се случва, когато меките тъкани на горните дихателни пътища и езикът се отпуснат и ограничат достъпа на кислород до белите дробове. Съществува обаче и още един фактор, играещ ролята на катализатор на апнеи. Това е позицията по време на сън. Тоест разположението на тялото би могло да повлияе директно на това колко прояви на апнея ще изпитате през нощта. Това се нарича позиционна обструктивна сънна апнея (ПОСА)–апнея появяваща се, когато човек лежи по гръб. Точно тогава, при легнало по гръб положение, е по-вероятно горните дихателни пътища да се отпуснат и да възпрепятстват нормалното дишане. Според американски правителствени изследвания, позиционната сънна апнея е най-често срещана при пациенти с лека форма на заболяването.

Диагностика на сънна апнея вкъщи?

 Домашните изследвания за сънна апнея се извършват лесно, чрез помощта на скрийнингови устройства. Те записват дихателните усилия, хъркането и сатурацията на кислород в кръвтa, докато пациентът спи. Скрийнинговите устройства за ОСА са изключително компактни и прецизни, а данните от анализа им се разчитат и интерпретират от специалисти по медицина на съня. След това се определя така наречения Апнея Хипоапнея Индекс (AHI), който индикира броя спирания на дишането за повече от 10 сек. средно за час. Ако се установят от 5 до 30 събития на час, това доказва наличието на лека до напреднала форма сънна апнея, а при над 30 спирания на час болестта е в изключително напреднал стадий. Лечението в домашна обстановка се извършва с CPAP апарати, специално настроени за конкретния пациент и стадий.

 Как точно се извършва лечението на сънна апнея?

 Препоръчителната форма за лечение на ОСА в домашни условия са придобилите световно приложение CPAP апарати (произнасят се „сипап“ или „ципап“ апарати). Стандартни или автоматични, CPAP апаратите представляват специализирана техника за третиране на сънна апнея посредством контролирано поддаване на въздух под налягане. Този тип специализирана техника е доказано най-ефективният метод за поддържането на горните дихателни пътища отворени по време на сън, задържането на нормални нива на кислород в кръвта, както и за предотвратяването на постоянните микросъбуждания.

Какво всъщност представляват CPAP апаратите?

 Думата CPAP произлиза от английското съкращение на термина Continuous Positive Airway Pressure, което в буквален превод означава "продължително положително налягане на въздушния поток".Съвременният CPAP апарат сам по себе си представлява тихо и интуитивно устройство, което усеща появата на хъркащи звуци и апнеи. При засичане на тези сигнали, устройството започва да подава допълнителен кислороден натиск, за да ги противодейства. След достигане на оптималното ниво налягане, машината поддържа желаното нивото още известно време, след което отново го намалява и „зачаква“ до следващото събитие у спящия (апнея).

По вътрешен дизайн, CPAP машините са миниатюрни смарт компресори за въздух, работещи на ток или на батерия. Най-последните модели BIPAP се предлагат с предимства като дистанционно проследяване, усъвършенствана детекция на събития, функция за лесно заспиване, филтри на шума, системи за облекчено издишане, интегриран овлажнител, опция за използване в автомобил и запис на детайлна статистика за пациента.

Оперативно лечение се предписва при изключително опасни случаи, в които стандартното лечение с CPAP апарати не помага. Оперативните интервенции за сънна апнея могат да включат палатални импланти, свиване на езика и околните тъкани чрез радиочестотни вълни, поставяне на дихателна тръба в дихателните пътища, преструктуриране на носа, изместване на подезичната кост, хирургично отстраняване на част от езика или операция за отслабване.Всяка от тези хирургични процедури крие своите рискове и неуспехи в генералното адресиране на болестта. Затова страдащите от ОСА предпочитат да адресират симптомите директно и без оперативно лечение, с помощта на CPAP.

Сънната апнея е сериозно заболяване, което не само често остава недиагностицирано и нелекувано, но и което може да доведе до изключително сериозни и дори фатални последствия. Към 2019 г., от сънна апнея страдат над половин милион души в България, като близо 80% от тях нямат диагноза и не вземат никакви мерки за състоянието си.

Един на всеки 10 човека страда от сънна анея, засягаща цялостното състояние на организма. Засега не са открити медикаменти, които да предоставят трайно решение с това заболяване.