Бруксизъм се наричат периодично възникващите по време на сън пристъпообразни съкращения на дъвкателните мускули, които са съпроводени от свиване на челюстта и скърцане със зъби.
Бруксомания е парафункция, която се характеризира със стискане на зъбите в статично положение (без или с движение на долната челюст и скърцане). Главната разлика с бруксизма е съзнателния характер който се изявява през цялото денонощие.
Какво предизвиква появата на бруксизъм и бруксомания?
Причините за поява могат да бъдат разделени на вътрешни и външни ( локални).
Като външни причини за развитието на бруксизъм и бруксомания най-често се приемат високите или незагладени пломби. Друга съществена причина е повишената захапка от неточни протезни конструкции ( зъбни корони, зъбни мостове, зъбни протези). Ортодонтските аномалии също се считат за предразполагащ фактор , както и нелекувани кариеси, пулпити и грануломи с болката, която причиняват.
Вътрешните причини са : страх, умствено натоварване, физическо напрежение, стрес. Бруксизмът и бруксоманията се пораждат и от телесни болки и дразнения, съпътстващи общи заболявания на организма.
Нормално дъвкателно натоварване на зъбите
Нормално е зъбите да се износват по 1 микрон на година. Всяко по-бързо износване се смята за патологично. Тъкмо то е причина за редица функционални и естетични проблеми – промени в лицето, челюстната става, болки в лицево-шийната област. Намаляването на височината на зъба води до промяна в съотношението и с ширината му, като по този начин става причина за отдръпване и оголване на венеца, както и за различни шиечни кариеси и други дефекти. Трябва да се отбележи, че дори изтриване от 1 мм, което всъщност средно е 10-20% загуба на височината на зъба, е вече значително.
Какви патологични промени наблюдаваме в тъканите при бруксизъм и бруксомания?
Поради силното притискане на зъбните редици една към друга , се наблюдава лошо хранене на периодонталните тъкани, което води до увреждането им. С напредване на процеса се получават резорбтивни процеси ( стопяване) на алвеоларната кост , водещо до патологична подвижност на зъбите. Ако заболяването е съчетано с дефекти на зъбните редици, зъбите бързо се наклоняват и прорастват към зъбния дефект - създават се условия за травматична оклузия. Постепенно се развива абразия ( износване на зъбните повърхности) , която да доведе до повишена чувствителност на зъбите и болка при хранене. Наблюдава се и намаляване на долната лицева трета, подчертаване на бръчките между носа и устата, изнасяне на долнта челюст напред и придобиване на страчески вид на лицето.
Скърането и стискането със зъби от своя страна води до напукване на емала в областта на зъбната шийка, последвано от образуване на клиновидни дефекти. Хроничният бруксизъм на фона на стрес води до патологично изтъркване на зъбите и тяхното разрушаване. С годините нарушението в работата на темпоро-мандибуларните стави ( ТМС) способства за появата на мускулни болки с различна локализация и главоболие, травма на зъбите и други проблеми.Класификация
Днес се говори за дневен и нощен бруксизъм.
При нощния бруксизъм се засягат по- често мъжете. При него има по-голяма склонност за унаследяване - 20-50% от болните от нощен брускзиъм имат пряк член на семейството, който също страда от него. Наблюдават се и нарушения на съня,а пациентите се събуждат със силна болка в ТМС.
От дневен бруксизъм се засягат по- често жените и страдат по-скоро състезателен тип хора, нетърпеливи и работохолици, които не могат да приемат варианта за НЕсправяне с дадена задача. При този вид бруксизъм броят и продължителността на скърцанията зависи от броя на провокиращите ситуации.
Симптоми
1. Поражения на твърдите зъбни тъкани- зъбите стават чувствителни от студен въздух, студени и горещи напитки, сладко, кисело; наблюдават се процеси на атриция и абразия, а с времето се наблюдава понижаване на захапката.
2. Поражения на пародонта - може да няма или да има минимална загуба на твърди зъбни тъкани; резорбтивни и атрофични процеси в алвеоларната кост ; наблюдава се и патологична подвижност в различна степен на някои зъби;
3. Поражения на дъвкателните мускули – силна напрегнатост при палпация;
4. Поражения на челюстните стави – схващане на дъвкателните мускули и затруднено раздвижване на долната челюст особено сутрин след сън;
Към общите симптоми спадат: отпадналост, главоболие, неразположение, липса на апетит и шим в ушите.
Диагноза
Диагностицирането на този проблем понякога е много трудно, защото самият пациент не го знае и не го съобщава при разговора със зъболекаря. При прегледа обаче се установяват изтрити части от зъбната повърхност, пациентът съобщава за болки в мускулите или зъбите сутрин или казва, че партньорът му го чува да скърца със зъби нощем.
Извършва се и специален тест за доказване на бруксизъм: пациентът се моли да извърши движение на триене с притиснати зъби в оклузия ( захапка) ; ако движението се получи и се чуе шум на скърцане на зъби се поставя диагноза бруксизъм.
Лечение
Целта на лечението в тези случеи е да се прекъсне патологичния миостатичен рефлекс на стискане на зъбите при бруксомания или на стискане и скърцане при бруксизъм.
Леките случаи не изискват лечение. Ако бруксизмът води до други функционални нарушения и травма на зъбите и челюстта, лечение е необходимо. Извършва се чрез :1. Шини ( по- често за лечение на нощен бръксизъм)
Шините за бруксизъм (така наречения nightguard) се изработват така, че да държат зъбите разделени и да предотвратят търкането между тях и допълнителното износване. Шината променя захапката и мускулния тонус и в някои случаи това води до прекратяване на патологичния рефлекс. Шините се изработват от акрилна пластмаса и покриват и двете зъбни редици.Ефектът е по-скоро профилактичен.
2. Корекция на захапката
Корекция на захапката е необходима, когато има основания да се смята, че бруксизмът се дължи на отклонения в подреждането на зъбите.
3. Психотерапия ( по-често при дневен бруксизъм)
Причините за бруксизма често са психологически. В тези случаи може да се наложи провеждането на психологична терапия за овладяване на стреса. Ако причината за бруксизма е нарушение на съня, се налагат специални изследвания на съня и специална терапия която е индивидуална.
4. Медикаментозна терапия
За лечение на бруксизъм се използват и някои медикаменти, но терапията не е напълно ефективна. За ограничен период от време могат да се приемат мускулни релаксанти, които обаче в повечето случаи влиаят на качеството на живот на пациента.
5. Ботокс
Ботулиновият токсин (Botox) се използва като лечение за бруксизъм. Той причинява мускулна парализа / атрофия чрез инхибиране на освобождаването на ацетилхолин при невромускулни връзки. Ботокс инжекциите се използват при бруксизма на принципа, че разреденият разтвор на токсина частично парализира мускулите и намалява способността им да притискат челюстта, като същевременно се стремим да запазим достатъчно мускулна функция, за да позволи нормални дейности като говорене и ядене. Това лечение обикновено включва пет или шест инжекции в m. masseter и m.temporalis , а по-рядко и в страничните перигоиди (като се има предвид възможният риск от понижаване на способността за преглъщане). Ефектите могат да бъдат забележими на следващия ден и те могат да продължат около три месеца. Понякога могат да се появят нежелани реакции, като натъртвания, но това е доста рядко. Дозата на използвания токсин зависи от лицето на пациента и може да е необходима по-висока доза при хора със свръх развити мускули (масетерен тип лица).
Лечение на последиците от бръксизъм
Коментари
Публикуване на коментар