Бруксизъм и бруксомания


Бруксизъм се наричат периодично възникващите по време на сън пристъпообразни съкращения на дъвкателните мускули, които са съпроводени от свиване на челюстта и скърцане със зъби.

Бруксомания е парафункция, която се характеризира със стискане на зъбите в статично положение (без или с движение на долната челюст и скърцане). Главната разлика с бруксизма е съзнателния характер който се изявява през цялото денонощие.

Какво предизвиква появата на бруксизъм и бруксомания?

Причините за поява могат да бъдат разделени  на вътрешни  и външни ( локални).

Като  външни  причини  за развитието на бруксизъм и бруксомания най-често  се приемат високите или незагладени  пломби. Друга съществена причина е повишената захапка от неточни протезни конструкции ( зъбни  корони, зъбни  мостове, зъбни  протези). Ортодонтските аномалии също  се считат за предразполагащ фактор , както и нелекувани кариеси, пулпити  и  грануломи с болката, която причиняват.


Вътрешните причини  са : страх, умствено  натоварване, физическо  напрежение, стрес. Бруксизмът и  бруксоманията се пораждат и  от телесни  болки и  дразнения, съпътстващи общи заболявания на организма. 


Нормално дъвкателно  натоварване на зъбите

Нормално е зъбите да се износват по 1 микрон на година. Всяко по-бързо износване се смята за патологично. Тъкмо то е причина за редица функционални и естетични проблеми – промени в лицето, челюстната става, болки в лицево-шийната област. Намаляването на височината на зъба води до промяна в съотношението и с ширината му, като по този начин става причина за отдръпване и оголване на венеца, както и за различни шиечни кариеси и други дефекти. Трябва да се отбележи, че дори изтриване от 1 мм, което всъщност средно е 10-20% загуба на височината на зъба, е вече значително.

Какви патологични промени наблюдаваме в тъканите при  бруксизъм и бруксомания?

Поради силното  притискане на зъбните редици една към друга , се наблюдава лошо  хранене на периодонталните тъкани, което води  до  увреждането  им. С напредване на процеса се получават резорбтивни процеси ( стопяване)  на алвеоларната кост , водещо  до  патологична подвижност на зъбите. Ако  заболяването  е съчетано  с  дефекти на зъбните редици, зъбите бързо се наклоняват и прорастват към зъбния дефект - създават се условия за травматична оклузия. Постепенно  се развива абразия ( износване на зъбните повърхности) , която  да доведе до повишена чувствителност  на зъбите и  болка при  хранене. Наблюдава се и  намаляване на долната лицева трета, подчертаване на бръчките между  носа и  устата, изнасяне на долнта челюст напред и  придобиване на страчески  вид на лицето.

Скърането и стискането  със зъби от своя страна води до напукване на емала в областта на зъбната шийка, последвано  от образуване на клиновидни  дефекти. Хроничният бруксизъм на фона на стрес води до патологично изтъркване на зъбите и тяхното разрушаване. С годините нарушението в работата на темпоро-мандибуларните стави ( ТМС) способства за появата на мускулни болки с различна локализация и главоболие, травма на зъбите и други проблеми.

Класификация

Днес се говори  за дневен и нощен бруксизъм.

При  нощния бруксизъм се засягат по- често мъжете. При него   има по-голяма склонност за унаследяване - 20-50% от болните от нощен брускзиъм имат пряк член на семейството, който също страда от него.  Наблюдават се и нарушения на съня,а пациентите се събуждат със силна болка в ТМС.

От дневен бруксизъм се засягат  по-  често  жените и  страдат по-скоро състезателен тип хора, нетърпеливи и работохолици, които не могат да приемат варианта за НЕсправяне с дадена задача. При  този  вид бруксизъм броят и  продължителността на скърцанията зависи от броя на провокиращите ситуации. 

Симптоми

1. Поражения на твърдите зъбни  тъкани-  зъбите стават  чувствителни  от  студен въздух, студени и горещи напитки,  сладко, кисело; наблюдават  се   процеси на атриция и абразия, а  с времето се наблюдава понижаване на захапката. 

2. Поражения на пародонта - може да няма или да има минимална загуба на твърди  зъбни тъкани;  резорбтивни и атрофични процеси в алвеоларната кост ; наблюдава се и  патологична подвижност в различна степен на някои зъби;

3. Поражения на дъвкателните мускули – силна напрегнатост при палпация;

4.  Поражения на челюстните стави – схващане на дъвкателните мускули и затруднено раздвижване на долната челюст особено  сутрин след сън; 

Към общите симптоми  спадат: отпадналост, главоболие, неразположение, липса на апетит и шим в ушите. 

Диагноза

Диагностицирането на този проблем понякога е много трудно, защото самият пациент не го знае и не го съобщава при разговора със зъболекаря. При прегледа обаче се установяват изтрити части от зъбната повърхност, пациентът съобщава за болки в мускулите или зъбите сутрин или казва, че партньорът му го чува да скърца със зъби нощем.

Извършва се и  специален тест за доказване на бруксизъм: пациентът се моли да извърши движение на триене с притиснати зъби в оклузия ( захапка) ; ако движението се получи и се чуе шум на скърцане на зъби се поставя диагноза  бруксизъм.

Лечение

Целта на лечението  в тези  случеи  е да се прекъсне патологичния миостатичен рефлекс на стискане на зъбите при бруксомания или на стискане и скърцане при бруксизъм.

Леките случаи не изискват лечение. Ако бруксизмът води до други функционални нарушения и травма на зъбите и челюстта, лечение е необходимо. Извършва се чрез :

1. Шини ( по- често за лечение на нощен бръксизъм) 

Шините за бруксизъм (така наречения nightguard) се изработват така, че да държат зъбите разделени и да предотвратят търкането между тях и допълнителното износване. Шината променя захапката и мускулния тонус и в някои случаи това води до прекратяване на патологичния рефлекс. Шините се изработват от акрилна пластмаса и покриват и двете зъбни редици. Ефектът е по-скоро профилактичен.

2. Корекция на захапката

Корекция на захапката е необходима, когато има основания да се смята, че бруксизмът се дължи на отклонения в подреждането на зъбите.

3. Психотерапия ( по-често  при дневен бруксизъм)

Причините за бруксизма често са психологически. В тези случаи може да се наложи провеждането на психологична терапия за овладяване на стреса. Ако причината за бруксизма е нарушение на съня, се налагат специални изследвания на съня и специална терапия която е индивидуална.

4. Медикаментозна терапия

За лечение на бруксизъм се използват и някои медикаменти, но терапията не е напълно ефективна. За ограничен период от време могат да се приемат мускулни релаксанти, които обаче в повечето случаи влиаят на  качеството на живот на пациента. 

5. Ботокс

Ботулиновият токсин (Botox) се използва като лечение за бруксизъм. Той причинява мускулна парализа / атрофия чрез инхибиране на освобождаването на ацетилхолин при невромускулни връзки. Ботокс инжекциите се използват при бруксизма на принципа, че разреденият разтвор на токсина частично парализира мускулите и намалява способността им да притискат челюстта, като същевременно се стремим да запазим достатъчно мускулна функция, за да позволи нормални дейности като говорене и ядене. Това лечение обикновено включва пет или шест инжекции в m. masseter и m.temporalis , а по-рядко и в страничните перигоиди (като се има предвид възможният риск от понижаване на способността за преглъщане). Ефектите могат да бъдат забележими на следващия ден и те могат да продължат около три месеца. Понякога могат да се появят нежелани реакции, като натъртвания, но това е доста рядко. Дозата на използвания токсин зависи от лицето на пациента и може да е необходима по-висока доза при хора със свръх развити мускули (масетерен тип лица). 

Лечение на последиците от бръксизъм

Извършва се чрез подмяна на всички стари изтрити пломби с композитни или керемачни такива, възпроизвеждащи съвсем точно зъбната анатомия. Вариантът при предните зъби е да се направи удължаване с композит или с керамични фасети. В случай, че имате корони на зъбите, те също би трябвало да се подменят с нови, съответстващи на новата захапка.
При начални форми на изтриване на зъбите, обикновено се пристъпва към покриването им с флуорни лакове, наслагване на композитен материал. Средното износване и изтриване на зъбите често налага повдигане на захапката или удължване на фронталните зъби с композит или фасети.
Само при много напреднали и крайни форми на изтриване, типични за напредналата възраст, може да се наложи корекция с корони. Важно, при какъвто и да било тип коригиране при износване на зъбите, е то да става винаги двустранно и на всички зъби. За лечение се използват:
- Зъбни корони
- Зъбни мостове
- Изграждане с композит

Профилактика

Препоръчва се отпускане на челюстите. За това е подходящ влажният топъл компрес, който следва да се поставя на долната част на лицето. Той ще помогне за известно време да се отслаби напрежението в мускулите.  Препоръчва се и намалянето на приема на стимуланти като никотин и кофеин.
Използването на депрограматори(джигове)е важен момент в ралаксирането на дъвкателните мускули
След употребата на джиг се преминава към изработване на различни видове оклузални шини.


Коментари